Постинг
18.06.2011 18:12 -
Звездата
Автор: ddim
Категория: Изкуство
Прочетен: 457 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.06.2011 18:12
Прочетен: 457 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 18.06.2011 18:12
- Червена... трябва да е червена!
- Хайде побързай, ще изтървем представлението - нетърпеливо му напомни брат му.
- Червена... за да знае, че е от мен... - като в транс повтаряше той. - Нашето цвете... червена...
Лута се из цветарския магазин още четвърт час, търсейки идеалната роза. Знаеше, че Тя ще познае цветето, ще си спомни.
Търпението на брат му беше на привършване и нервно потропваше с крак.
- Всички рози са еднакви. Просто вземи една и да тръгваме!
- Той не разбира - говореше, сякаш на розите. - Той не знае. Но Тя ще разбере.
Намери я. Прелестна червена роза с кадифен аромат. Нямаше начин Тя да не си спомни при вида на това цвете.
.
.
.
Беше невероятно! Театърът беше препълнен и всички до един останаха очаровани от Нейното изпълнение. На сцената се роди звезда. Но Той не се съмняваше в това. Знаеше колко прекрасна е Тя.
При изхода се беше струпала тълпа от почитатели. Всички чакаха Нея. Искаха да се докоснат до нейната прелест. Той ги разбираше. Та кой би могъл да й устои. Държеше внимателно розата, която беше избрал за нея и чакаше удобен момент.
Ето я! Идва! Тълпата се втурна към нея и единствено телохранителите й успяха да я опазят от прииждащата вълна хора. Тя бързаше към автомобила, прикривайки се от ситния снежец, който се ръсеше. Той се опита да стигне до нея. С всички сили се бореше със стената от хора, но безуспешно. Извика името й, но гласът му се сля с виковете на тълпата. С последна надежда хвърли червената роза към нея.
Цветето падна до крака й в момента, в който Тя се качваше в колата. Вътре я чакаше агентът й с огромен букет рози. Червени.
Последното, което Той видя от нея бе усмивката й, насочена към друг. А красивата червена роза остана там на пътя. Изоставена и забравена.
- Хайде побързай, ще изтървем представлението - нетърпеливо му напомни брат му.
- Червена... за да знае, че е от мен... - като в транс повтаряше той. - Нашето цвете... червена...
Лута се из цветарския магазин още четвърт час, търсейки идеалната роза. Знаеше, че Тя ще познае цветето, ще си спомни.
Търпението на брат му беше на привършване и нервно потропваше с крак.
- Всички рози са еднакви. Просто вземи една и да тръгваме!
- Той не разбира - говореше, сякаш на розите. - Той не знае. Но Тя ще разбере.
Намери я. Прелестна червена роза с кадифен аромат. Нямаше начин Тя да не си спомни при вида на това цвете.
.
.
.
Беше невероятно! Театърът беше препълнен и всички до един останаха очаровани от Нейното изпълнение. На сцената се роди звезда. Но Той не се съмняваше в това. Знаеше колко прекрасна е Тя.
При изхода се беше струпала тълпа от почитатели. Всички чакаха Нея. Искаха да се докоснат до нейната прелест. Той ги разбираше. Та кой би могъл да й устои. Държеше внимателно розата, която беше избрал за нея и чакаше удобен момент.
Ето я! Идва! Тълпата се втурна към нея и единствено телохранителите й успяха да я опазят от прииждащата вълна хора. Тя бързаше към автомобила, прикривайки се от ситния снежец, който се ръсеше. Той се опита да стигне до нея. С всички сили се бореше със стената от хора, но безуспешно. Извика името й, но гласът му се сля с виковете на тълпата. С последна надежда хвърли червената роза към нея.
Цветето падна до крака й в момента, в който Тя се качваше в колата. Вътре я чакаше агентът й с огромен букет рози. Червени.
Последното, което Той видя от нея бе усмивката й, насочена към друг. А красивата червена роза остана там на пътя. Изоставена и забравена.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4
Архив